Парламентът не харесва фискалния пакт

18 яну 2012

Фискалният пакт, договорен между лидерите от еврозоната, е излишен, смятат евродепутатите. Те подготвиха резолюция, която представя позицията на институцията, след като европейските лидери обещаха да ги изслушат.

В началото на декември 2011 г. Европейският съвет реши да се изработи междуправителствено споразумение, чрез което страните от еврозоната и желаещите сред останалите, да се задължат с по-строга финансова дисциплина, както и за координиране на икономическите си политики. Пактът ще бъде подписан в началото на март, а проектът му ще се обсъжда на неофициалната среща на върха на 30 януари.

"Това споразумение е напълно излишно. То трябваше да успокои пазарите като в конституциите на страните се запише златното дългово правило. Но пазарите ясно казаха, че договорът не ги интересува. Това, което те искат е политическа концепция за бъдещето на икономиката, а такава споразумението не съдържа Мисля, че си губим времето да подобряваме нещо което е ненужно", заяви лидерът на зелените Даниел Кон-Бендит, който е един от вносителите на резолюцията.

Друг вносител - Елмар Брок от ЕНП допусна риск от по-нататъшно разделение на Европа според валутата, която се използва.

Според Ивайло Калфин в сегашния вариант проекът той не предвижда никакви функции за европарламента и съвсем ограничени правомощия за националните парламенти. Освен това страните като България, които не използват общата валута, но желаят да се присъединят към пакта, ще имат само декоративно участие и няма да могат дори да присъстват при вземането на решения.

Евродепутатите смятат, че задължителните бюджетни параметри могат да се включатт във вече съществуващи договори и директиви или да се прилагат чрез приемането на нови. Според тях споразумението саздава опасен прецедент за решаването на проблеми извън съществуващото европейско законодателство.

Европейският парламент смята за неработещ използвания досега метод за справяне с кризата - на бюджетни съкръщения, и препоръчва ограниченията да бъдат съпътствани с мерки, които ще съживят икономиката, както и да се увеличи спасителният фонд, да се емитират еврооблигации за големи проекти и бързо да се въведе данъкът върху финансовите сделки. Те изразяват разочарование, че досегашните им предложения не са били взети предвид и че европейските лидери не желаят да включат парламента в преговорите по условията на пакта.

Въпреки, че не са съгласни с новия документ, евродепутатите излъчиха работна група, която да наблюдава изготвянето на документа, а новият председател на парламента Мартин Шулц заяви, че ще се бори за място около масата за преговори.

Идеята за финансовия пакт беше одобрена на срещата на върха в началото на декември. Всички страни от еврозоната, както и няколко държави извън нея, включително България, обявиха, че ще се присъединят към споразумението. Негова цел еда се засили фискалната дисциплина и да се въведат по-автоматични санкции и по-строго наблюдение.

Основните елементи на фискалния пакт включват изискване националните бюджети да са балансирани или с излишък (структурният дефицит не следва да надхвърля 0,5 % от номиналния БВП), както и ангажимент той да бъде вписан в конституциите на тези държави. Страните от еврозоната, които са в процедура на прекомерен дефицит, тъй като разходите им надвишават 3% ог БВП, ще трябва да представят за одобрение от Комисията и Съвета структурни реформи, които планират да осъществят, за да влязат в лимитите. Те ще подлежат на автоматични санкции, освен ако останалите членове на еврозоната не се противопоставят с квалифицирано мнозинство. Държавите членки ще трябва да информират предварително Брюксел за емитирането на национални облигации или други дългови инструменти. Правителствата, подписали споразумението, ще трябва да съгласуват помежду си и с Брюксел икономическите си политики.