Свободата на медиите е интегрална част от системата от права на човека и не може да се разглежда извън общия контекст на състоянието на демокрацията.
В тази ситуация медиите стават силно зависими не от своите читатели, а от своите благодетели - било то бизнес или правителство, които стоят пред изкушението да заменят свободата на медиите срещу медийния комфорт. За съжаление в България част от издателите имат основен интерес в други области. Това създава предпоставки за натиск и злоупотреби с редакционната политика срещу облаги и добро отношение от страна на правителството. От своя страна правителството систематично демонстрира пренебрежението си към принципа за независимост на институциите, включително на тези, свързани с медийната регулация. То стигна дотам, че нарочно си поиска писмени индулгенции от медиите, като ги попита дали им оказва натиск, което само по себе си представлява натиск.
Проблемите в България не са уникални. Те се срещат и в други страни. Аз не бих сложил под един знаменател всички медии и не бих обвинил нито за минута добрите журналисти, които често са принудени да работят без постоянни договори или въобще да търсят смяна на попрището. Проблемът е структурен. Той е свързан основно с автоцензурата, която често се налага. Към проблема трябва да добавим и концентрацията при разпространението на медии, били те електронни или печатни.
Неотдавна, предишният състав на Европейската комисия предвиди мерки за запазване и мониторинг на плурализма в медиите. Днес ние имаме особена нужда това да се случи. Много изкусителни са популизмът и агресията, но те никога не са довели до верните решения.
Връзки и документи
