Ланкастър: Европа е необходимост

от Масимилиано Неспола*

Процесът на европейската интеграция напредва бавно. Томове са изписани по въпроса и на и на 20 януари 2011 г. факултетът по политически науки на университета "Сапиенца" в Рим посвети цели часове на представянето на 2.0. Prospettive еd evoluzione del Sogno Europeo (Europa 2.0: Перспективи и еволюция на европейската мечта). Книгата разглежда въпроса от правна, политическа, информационна и социална гледна точка. Тя е съставена от серия текстове, които разискват темата за държавите-членки на ЕС - първоначално 6, сега 27.

Защо 2.0?

Проследяването на въпроса създава впечатлението, че е имало преди и след, че Европа е претърпяла промяна. Всъщност представата за това що е Европа какво означава тя за своите граждани, се е променила драстично с течение на времето. Европа се е увеличила като територия. След Втората световна война
тя беше ограничен съюз между държави, които се опитват да подпомогнат финансовото си възстановяване чрез сътрудничество.

Днес Европа е много повече

Както изтъква проф. Фулко Ланкастер кризи като настоящата създават възможности за по-нататъшното развитие, и по-добро определение на европейския политически процес.

Днес Европа - от една страна, възпрепятствана от националните интереси, а от друга - подкрепяна от идеалисти, подхранва мечтата за политически автономии и за мощен континент - е необходимост. Дали за да гарантира развитието на социалния модел, установен в различните държави-членки, или за да се защитава по-добре срещу инвазията на пазарите и финансовия сектор, Европа се нуждае от конституция. Как и кога това ще се случи остава да се види, защото макар че Европа има своя собствена институционална структура, тя е все още

само частично може да накара
своите граждани да я припознаят

С годините, във времена, характеризиращи се с деликатен глобален социално-икономически климат, Европа започна да придобива тежест. От 2005 г. - годината, в която договорът, който трябваше да й даде конституция, беше отхвърлен във Франция и Холандия до 2008 г., когато беше подписан Договорът от Лисабон, бе осъществен напредък в опростяването на архитектурата на Европа. Договорът отбеляза напредък по отношение на прозрачността и на вътрешното управление, например със създаването на поста на върховния представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност.

Според много от авторите на Europa 2.0. Prospettive еd evoluzione del Sogno Europeo, включително Лучиана Кастелина, за да функционира правилно, Европа трябва да бъде нещо повече от просто пазар: тя трябва да има капацитет да управлява и да започне с отглеждането на собствена идентичност. Учените би трябвало да регистрират напредък в това отношение, започвайки от всекидневните промени в Европа, значението, на които за добруването на Съюза, не винаги се оценяват по достойнство.

Докладът от конференцията показва, че Европа може да се поучи от грешките си и да върви напред, макар и бавно и с множество неуспехи. Не всеки е съгласен с решенията, вземани от институции, които трябва да се каже, са прекалено концентрирани в Брюксел, за сметка на останалите европейски столици. Въпреки това, както прогнозира Валери Жискар д `Естен, един ден ще имаме безпрецедентен учредителен акт, отварящ пътя към конституционна Европа. Акт, които може ефикасно да отговори на предизвикателствата на глобализацията, пред които структурите на националната държава, се разпадат. Интеграцията на държавите-членки е най-добрата защита срещу обстоятелства, които могат да отслабят позициите им пред съвременните световни сили. Без нея те ще бъдат напълно

безсилни да противостоят
на влиянието на суперсили

като Русия, Китай и Съединените щати, които ще доведат до промяна на общото равновесие.

Какво отношение има горното към хората, които се занимават с комуникации? Всъщност това е приоритет за тях. Европа играе комуникационната игра не само в медиите, но първо и преди всичко сред своите граждани, разчитайки на европейското развитие и свързаните с него предимства. Трябва да се отбележи, че, въпреки публикуването на огромни количества по темата, ние често се оказваме неосведомени за невероятния брой инициативи, които Европа може да предложи. Отразяването на европейските събития често е безадресно и му липсва обичайната динамика на журналистическото писане. Предвид тези особености, изследването на този предмет, може да доведе до нови открития в областта на комуникациите. В бъдеще например, като се има предвид конституционният процес, ще бъде интересно да се наблюдава как чрез дебат и диалог европейските граждани са допринесли за изграждането на Европа като комуникация. Изследвания, демонстриращи, че европейските граждани са успели да направят значителен принос, ще покажат, че не само лобистите влияят на вземането на европейските решения. Обратното, обаче, само ще потвърди, че Европа трябва да стане дори още по-прозрачна,  че  тя все още не функционира оптимално - цел, постижима само ако гражданите усетят, че те са представлявани и че са част от европейските институции.

* Публикацията е отличена с Наградата за журналистика на Европейския парламент за 2011 г. в категория "Интернет". Оригиналът на италиански език, може да прочетете ТУК