Какво знаят студентите за ЕС и какво искат от него

Снимка: Европейската комисия

• Познават ли българските студенти възможностите за търсене на работа в чужбина след дипломирането си?
• Какви трудности срещат когато кандидатстват за стипендии на ЕС и познават ли образователните програми на съюза?
• Ще бъде ли създаден европейски механизъм за предоставяне на заеми за студенти, които желаят да се образоват или обучават за определен период от време в чужбина?
• Какво представлява най-новата инициатива на Европейската комисия „Младеж в действие”?

Тези и други подобни въпроси ще имат възможността да зададат през  ноември българските студенти на Ивайло Калфин, който започва уникален информационно-образователен проект.

В него ще се включат младежи от УНСС, от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”  и от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Те ще могат да дискутират директно с Калфин по теми, които ги интересуват. Евродепутатът от своя страна ще поеме ангажимент да представи вижданията им пред компетентните европейски институции.

Проектът „Образователните програми и достъпът до пазара на труда в ЕС - шансове и предизвикателства пред българските студенти" е първият по рода си у нас и е насочен към изучаването на мнението и познанията на младите образовани българи за ЕС. Ръководител на проекта е политологът Иво Инджов.
Паралелно с дискусиите ще бъде проведено и представително за студентската общност в България проучване, осъществено от социолога Живко Георгиев, което ще изследва проблемите, с които е сблъскват младите българи, решили да се възползват от европейските програми. 

Международни проучвания сочат, че средностатистическият български студент има силно желание да се обучава в чужбина, но сравнително рядко го сбъдва. Основните бариери пред него са слабата езикова подготовка и липсата на достатъчно средства. По данни на Европейската комисия едва 1420 български студенти и преподаватели са пътували в ЕС по програмата "Еразмус Мундус" за размяна на кадри във висшето образование през учебната 2008/2009 г. Това е най-незначителният брой (0,7%) спрямо всички младежи от 31 държави, участващи в програмата.

Ивайло Калфин, които е сред изявените икономисти в Европейския парламент, проявява подчертан интерес към проблемите на младежите. Той е единственият българин, член на групата за младежки политики към ЕП. Неотдавна Калфин поде инициативата „Равнопоставеност за завършилите европейски университети”  за премахване на бюрократично усложнената и скъпа процедура за признаване на европейски дипломи в България, която също ще бъде дискутирана в рамките на започналия проект. По данни на ЮНЕСКО в чужбина учат над 50 000 български студенти.

Всяка година хиляди младежи, дипломирали се в европейски университети и желаещи да започнат работа в държавната администрация у нас, се сблъскват с абсурдна процедура за легализиране на документите си. Ходенето по мъките включва събиране на справки, плащане на преводачи, административни такси. Усилието струва между 400 и 500 лева, което не е незначителна сума за един млад човек. Освен това основателността на европейските дипломи се преценява от административна комисия към министерството на образованието, което противоречи на задълженията на България като страна член на ЕС да признава автоматично образователните и научни степени, присъдени в ЕС.  Ето защо Калфин ще поиска от Европейската комисия да упражни правомощията си, за да убеди българското правителство да облекчи условията за признаване на дипломите.

• Вижте видео на изказването на Ивайло Калфин в Европейския парламент за студентските кредити и грантове ТУК.
• Още за младежките политики на ЕС и за текущи конкурси прочетете ТУК

Tweet