Европейският "Параграф 22"*

от Карл-Йохан Вестхолм**

ЕС разполага с €80 милиарда неизразходвани средства от структурните фондове, финансов инструмент, използван за финансиране развитието на най-бедните европейски региони. При 23 милиона безработни европейци, на всеки се падат по около € 3500 неусвоени европейски средства.

При сегашните правила всяко национално правителство трябва да допълва парите, които получава от структурните фондове със средства от националния си бюджет. Но националните хазни в Европа са полупразни. Следователно страните, които се нуждаят от средствата, са вкарани в "Парграф 22". Трябва да харчат пари, за да получават пари и понеже не разполагат със собствени средства за харчене, структурните фондове, които са им разпределени, остават недостъпни. Гърция например има около 15 млрд. евро неизползвани средства от бюджета на ЕС за 2007-2013 г.

Европейските данъкоплатци пълнят структурните фондове на ЕС. Най-лесният начин да се отърве от неусвоените средства ще е, ако се върне делът на всяко правителство и да му се позволи да се прави с него, това, което смята за най-добро. Но защо нещата да са прости, когато може да са сложни?

Има различни идеи за това какво да се прави с непохарчените средства. Някои се съсредоточават върху това, което се нарича "умни икономии" - орязване на бюджетите, но не в области, където инвестициите са от решаващо значение, каквито са отбраната и някои социални разходи.

Други искат парите да се заделят в дългосрочния бюджет на ЕС и с тях да се помогне на по-бедните страни да изградят инфраструктура, съответстваща на стандартите на ЕС. В писмо, с което определят целите си за срещата на върха на ЕС на 30 януари 2012 г., Франция и Германия поставят въпроса за обединяване на до 25% от неизползваните средства за 2011 г. в специален фонд за растеж.

Австрийският канцлер Вернер Файман предлага 10 млрд. евро от неусвоените европейски социални фондове да се използват, за да се помогне на младите хора да намерят работа. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу иска да даде пари на банките, за да улесни отпускането на кредити на малките и средни предприятия.

Всички тези предложения са направени с най-добри намерения. Европейските политици усещат, че трябва да направят нещо за решаване на проблемите, пред които са изправени гражданите. Да останат пасивни би ги изложило на опасността да бъдат обвинени в безотговорност.

Но сега е също време Европа да преосмисли дългосрочната си стратегия за тези субсидии. Активирайте неусвоените средства със също така неусвоените но все пак ценни принципи на субсидиарност. Нека всяко правителство да реши дали вноската на неговите данъкоплатците за някоя европейска политика или програма, включително структурните фондове, не трябва да се използва в собствената му държава. Ако избирателите се произнесат срещу тази програма, ЕС ще трябва да възстанови на тази държава разходите за програмата.

Това би подобрило сегашната система за много причини, не на последно място, защото никой народ не бива да бъде принуждаван да приема субсидии. Нации, които се въздържат, няма да са нетни платци в система, която не одобряват.

Гладните за субсидии държави може да загубят апетита си за подаяния, ако търговските им партньори не са субсидирани. Френските фермери например по-лесно ще бъдат убедени, че не се нуждаят от такива големи субсидии, ако конкурентите им в други страни са по-малко подпомагани и така те ще станат по-конкурентоспособни по старомодния начин - като правят нещата по-добре и по-ефективно. Това може да създаде благоприятен цикъл.

Спомням си едно заглавие във вестник в началото на 90-те: "Източните германци искат работа, получават субсидии". Субсидиите днес не са лек за всяка държава.

* Не споделям мнението на автора на този текст, но смятам за свой дълг да информирам читателите за дебатите, които се водят в Европейския съюз за бъдещето на европейското финансиране, което е така жизнено необходимо за бързото развитие на България. Ивайло Калфин

..................
** * Карл-Йохан Вестхолм е заместник-председател на Колегиума за иновации и бивш главен изпълнителен директор на Шведската търговска федерация. Статията е отпечатана във Wall Street Journal