Снимка: Европейски парламент

82 на сто от българите разчитат на телевизията, за да се информират за Европа. Това показва проучване на "Евробарометър", извършено в 27-те европейски членки, по поръчка на Европейския парламент . Това мнозинство поставя страната ни на първо място в Европа, заедно с Австрия. Като цяло телевизията се превръща в доминиращ информационен източник на целия континент, с изключение на скандинавските страни и Холандия, където предпочитат интернет. Рекордьор са шведите, където двама от трима по-често пускат компютъра, отколкото телевизора. Най-рядко към интернет се обръщат португалците и италианците.

Вестниците са най-популярни сред германците и австрийците, където повече от половината от хората научават новините четейки, а радиото има най-много почитатели в Ирландия и Естония. Там над една трета от населението разчита на него.

У нас около 34 на сто си купуват вестник, 26 на сто - четат информационни сайтове, а новините по радиото за Европа слушат 23 на сто.

Според изследването хората в средна и пенсионна възраст, както и по-ниско образованите граждани, са отбелязали като предпочитание телевизията, докато по-образованите и по-богатите се осведомяват от пресата. Като цяло обаче единствено студентите по-често отварят интернет, отколкото Тв. Информационните сайтове обаче са по-търсени от хората, които познават и се интересуват от европейските теми, продължава "Евробарометър".

Изследването показва спадане на одобрението за евроинституциите в цяла Европа, и особено в еврозоната, явно заради проточилата се криза. Справянето с бедността е най-важната задача пред ЕС според 49% от участвалите в проучването. Най-загрижени за портфейлите са гърците - 73 на сто от тях смятат, че това трябва да е водещият приоритет за съюза. Следват ги португалците (66%) и французите - 58%. Като цяло хората, които живеят в еврозоната се плашат повече от бедността, отколкото тези извън нея. Очаквано, извън еврозоната българите най-много се интересуват от проблема - 59% го поставят на първо място.

Втори по значимост според гражданите е координацията на икономическата, бюджетна и данъчна политика на страните членки - 37%.  Почти една трета от българите са на същото мнение и броят им се увеличава спрямо миналата година. Защитата на потребителите и здравеопазването се класират трети с 30 на сто от гласовете на участниците. Извън еврозоната България отново е водеща с 38 на сто, които намират темата за важна. Откак Меглена Кунева престана да е еврокомисар по защитата на потребителите, интересът към темата пада драстично с 10%. Прави впечатление, че Гърция и Кипър, които имаха също комисари, отговарящи за потребителите и здравеопазването в предишни години, поставят защитата на тези права високо в класацията на европейските приоритети.

Икономическата несигурност увеличава интереса на европейците към политиките за сигурност и отбрана (29%) и към отношенията с останалия свят (21%) за сметка на считани досега за особено важни теми като промените в климата, земеделието, борбата с тероризма, имиграцията. На растяща популярност се радват бъдещето на енергетиката и съдбата на еврото, а един от петима европейци настоява за солидарно споделяне на тежестите от кризата.

Българите не правят изключение в това отношение. Половината българи, участвали в проучването заявяват, че се нуждаят от повече информация за търсенето на изход от кризата, за еврооблигациите, за предлаганите нови европейски данъци. Също толкова искат да знаят повече за правата си като европейски граждани. В същото време интересът към борбата с климатичните промени, Арабската пролет, европейските избори и дори еврото, събират незначително внимание.

67 на сто от анкетираните българи (56% за ЕС) смятат, че защитата на човешките права трябва да е водещата европейска ценност. Всеки четвърти (33% в ЕС) смята, че Брюксел трябва да прави повече за равенството между мъжете и жените, а един от петима - да се грижи за свободата на словото (32% средно за ЕС).