Великобритания на ръба на Европа

от Чарлз Грант*

Изходът на срещата на върха в Брюксел на 8 декември и 9 е истинска катастрофа за Великобритания и заплашва целостта на единния пазар. В продължение на повече от 50 години, е основен принцип на външната политика на Великобритания бе да присъства при вземането на решения от европейските институци, така че да може да повлияе на резултата. Министър-председателят Дейвид Камерън сложи край на тази политика. Великобритания няма да участва в новия фискален съюз, към който ще се присъединят повечето членки на Европейския съюз.

Франция и Германия убедиха останалите от еврозоната, че са необходими промени в договора, за да се въведат по-строги бюджетни политики и по-тясна икономическа координация на политиката. Новите процедури ще се прилагат само в еврозоната. Повечето държави-членки искаха тези реформи да се случат чрез изменение на съществуващите договори на ЕС, за да се гарантира, че страните в еврозоната и тези извън нея, ще се водят от единен набор от правила и институции.

Но Великобритания
блокира тази сделка,

тласкайки Франция, Германия и останалите към нов договор, който да се добави към вече съществуващите. Новият договор може да се сблъска с проблеми: ирландците може да проведат референдум за него, и лесно да гласуват „не”. Париж и Берлин обаче са решени да продължат напред с фискалния съюз и ако ирландците се обявят срещу него, нищо чудно да се окажат изключени.

Камерън блокира договор за 27-те, защото не успя да получи съгласие за протокол към него за защита на Лондонското сити. Този протокол изискваше преминаване от приемане с мнозинство към единодушно вземане на решения по редица въпроси, които имат значение за града, включително разширяване на правомощията на регулаторните органи на ЕС, правила, с които да се предотврати възможността за налагане на строги изисквания за банковия капитал от страна на националните правителства

Камерън имаше право да се опита да защити интересите на изключително важния сектор на финансовите услуги на Великобритания. Повечето финансови регулации се решават с квалифицирано мнозинство и съществува риск, че новите европейски правила може да навредят на този жизненоважен национален интерес. Въпреки това, никога досега не се е случвало Великобритания  да остава извън толкова важен финансов регламент на ЕС. Ако Камерън бе готов на на компромис с исканията си, той можеше да постигне сделка.

Но френският президент

Никола Саркози, се  подразни

от претенциите на Великобритания за специално третиране и нямаше желание да прави услуги на Ситито. След края на срещата на върха той заяви, че липсата на регулация на финансовите пазари е причината за много от днешните проблеми. Други лидери определиха като необосновани британските искания, както и начинът, по който тя ги представи. Британското финансово министерство протяжно дълго готви проекта на протокола и го предостави на правната служба на Съвета на министрите едва в деня преди началото на срещата на върха.

Британците не направиха никакво
усилие да спечелят останалите

С една дума, Камерън не прояви и капка добра воля.

Доколкото мога да проследя, позицията на британското правителство се втвърди между сутринта на 7 декември и вечерта на следващия ден. В началото изглеждаше, че Камерън е склонен на сделка. Поне така се твърдеше в статията му в „Таймс”. Но след това силното недоволство от крайните евроскептици в Консервативната партия и призивите за провеждане на референдум, който отправиха двама членове на правителството и кметът на Лондон Борис Джонсън – накараха ръководството на консерваторите да се откаже от всякаква сговорчивост. Някои водещи консерватори се притесниха, че ако правителството приеме създаването нов договор на ЕС, ще трябва да го прокарат през парламента. Много торите биха се разбунтували и той би минал, ако изобщо би събрал достатъчно гласове – само с подкрепата на лейбъристите, което би било унизително за Камерън. Ето защо някои висши фигури в правителството не искаха постигане на сделка в Брюксел.

Но т. нар.

британско вето, няма да спре случващото се

и почти сигурно ще  навреди на британските интереси. Като начало, правителството не успя да постигне никаква защита за Лондонското сити. Страните, които ще се включат в новите договорености (между 23 и 26 държавите са склонни да ги приемат), ще се срещат редовно и ще обсъждат икономическата политика. Те ще тразговарят по въпросите, свързани с финансовата регулация на единния пазар. На теория, единният пазар все още ще бъде управляван от всички 27. На практика, страните в новия клуб вероятно ще договарят помежду си и ще предпоставят правилата - независимо дали те се отнасят до Лондонското сити или до други въпроси.

В новото споразумение

Европейската комисия и Съдът на Европейските общности
почти сигурно ще играят по-малка роля

Причината е, че Франция и Германия, доминиращите страни във фискалния съюз, са враждебно настроени към Комисията и предпочитат една Европа, която зависи повече от националните правителства. По-слаби институции обаче означава, че те в по-малка степен ще са в състояние да вършат работата си на сторонници на единния пазар и на гаранти, че всички държави-членки са третирани равнопоставено.

Някои британски евроскептици изглежда да си въобразяват, че новият клуб няма да може да използва евроинституциите, без разрешение от Великобритания. Дори да се стигне до заплетени съдебни дела, ако повечето страни членки искат Комисията и Съда да играят определена роля във фискалния съюз, това ще се случи. Институциите ще се опитат да съвместят на два набора от правила и процедури, което ще затрудни работата им на пазители на функционирането на пазара.

Какво ще стане, ако страните от еврозоната решат да хармонизират банковите правила, за да се гарантира успеха на еврото? Британската съпротива срещу създаването една централизирана система на банкови регулации ще бъде лесно преодолима. Правила за управление на банковия сектор, както и други въпроси, свързани с единния пазар, ще продължават да се приемат с квалифицирано мнозинство от 27-те. Но

ако Великобритания иска да спечели,
ще й трябват съюзници

Не мога да си спомня някога Великобритания е имала толкова малко приятели в ЕС. Страни, които биха могли да застанат на нейна страна, като например Дания, Холандия, Полша и Швеция, губят търпение с правителството на Камерън. Те винаги са искали една влиятелна Великобритания, която да балансира силата на Франция и Германия. Те биха предпочели всички 27 страни да останат заедно. И британското самоизключване ги разочарова. Много от по-малките държави-членки са недоволни, защото когато европейските институциите отслабват, те са по-уязвими от натиска на Франция и Германия.

Откакто влезе в ЕС през 1973 г., Великобритания повлия положително на съюза в много отношения. Тя настоя за приемане на законодателство, което доведе до възникването на единния пазар. Заедно с Франция, създаде отбранителна политика на ЕС и допринесла значително за развитието на външните политики на ЕС в области като Балканите, Иран и промените в климата. Тя има заслуга за поддържането на атлантическата ориентация на ЕС. Насърчава Общността да  погледне на глобализацията повече като на възможност, отколкото като на заплаха. С отслабването на британския глас е по-вероятно, че ЕС няма да продължи да развива единния пазар и ще надделее центробежното движение.

Едно ново британско правителство сигурно ще се опита да излезе от това катастрофално изключване. По-вероятно е обаче, че Великобритания ще продължи курса към изолация, може би дори към напускане на Европейския съюз.

* Статията е публикувана от британския мозъчен тръст Център за европейска реформа, чийто директор е Чарлз Грант