Брюксел поиска властта над еврозоната

23 ное 2011

Европейската комисия поиска да поеме управлението на еврозоната, предлагайки два нови регламента, които ще й позволят на практика да казва как страните да харчат националните си бюджети.

Ако не засилим сближаването и управлението на еврозоната, общата валута вероятно няма да оцелее, заплаши председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, представяйки новите предложения.

Едното от тях предвижда съставяне на график, в който 17-те от еврозоната трябва да представят пред Брюксел сметките си за следващата година до 15 октомври. Европейската комисия и останалите от еврозоната ще могат да ги проверяват и ако преценят бюджета за твърде щедър, да поискат той да се промени. Националните парламенти ще имат две седмици да преправят балансите и да ги гласуват според изискванията на Брюксел. Разпоредбата предвижда още правителствата да поръчват на независими консултанти да правят макроикономическа прогноза за състоянието на държавните финанси, за да се избегнат повторения на случая с Гърция, която 10 години е крила действителните си харчове, затъвайки в дългове, превишаващи с над 200% Брутният й вътрешен продукт. Освен това 17-те ще бъдат задължени да назначат независим съвет от експерти, който да следи правилно ли се разходва бюджетът.

Втората разпоредба, която се отнася до страните с проблемни финанси предвижда ескалиращ контрол от страна на Еврокомисията върху съставянето и разходването на бюджета и изпълнението на антикризисните мерки. При нея Брюксел ще може да издава препоръки, ако прецени, че икономиите и свиването на публичните разходи са недостататъчни за справяне със свръхзадължения. Дължавите под контрол могат да бъдат освободени от него, само когато изпратят 75 на сто от взетите заеми. 

Еврокомисията и Европейската централна банка ще имат достъп до всички данни за състоянието на всяка от икономиките от еврозоната, за да могат да преценяват дали някоя от тях не представлява риск за разпространяване на проблемите й върху останалите. Правителствата могат да наложат на закъсала страна да приеме външна помощ, ако преценят, че това се налага, за да не се я оскъпява. Комисарят за еврото Оли Рен поясни, че практиката показвала, че страните отлагат до последно искането на съдействие, защото това увеличава разходите за останалите страни, както и необходимостта от подкрепа.

Европейската комисия предложи и Зелена книга, чрез която до 8 януари ще събира мнения дали да инициира емитирането на еврооблигации в еврозоната. Предлагат се три варианта:

• пълно заместване на националните облигации с общи гаранции
• частична замяна със съвмесни многогратни гаранции (облигации за 60 на сто от дълга ).
• частична замяна с множествени, но не съвместни гаранции издаване на облигации. При тях гарантиращият отговаря само за своя дял.Първите два варианта, които изискват и промяна на Лисабонския договор, за да се отмени забраната за взаимното покриване на задължения между страните от еврозоната, предвиждат плащане от всички гаранти върху стойността на всички облигации.
•  

Според Еврокомисията раздробеният пазар на държавни еврооблигации е под голям стрес и се изискват големи рискови премии за някои държави, което подновява интереса към съвместно издаване на облигации, за да се създаде по-голям и по-ликвиден пазар на този вид дългови книжа. Съвместните облигации обаче биха позволили на отделни страни да не следват стриктно дисциплината и затова според Брюксел те трябва да вървят заедно с пакета за икономическо управление и допълнителните разпоредби, предложени днес.

"Нямаме претенции кой вариант ще бъде избран, стига да се постигне съгласие, че този нов финансов инструмент е необходим за оцеляването на общата европейска валута", заяви Барозу.